Ракът и вирусът Епщайн Бар - Уебинар на Лечителя Медиум - Антъни Уилям

Предоставената информация е само с информационна цел и не представлява медицински съвет, диагноза или лечение. Не пренебрегвайте и не отлагайте медицинска помощ заради съдържанието в тази сесия. Антъни Уилям и Anthony William, Inc. не са медицински лица или лицензирани здравни специалисти. Винаги се консултирайте с квалифициран медицински специалист преди промяна или прекратяване на лечение, започване на нов хранителен режим, упражнения или добавки, както и при съмнение за здравословен проблем. Информацията не е гарантирано пълна, точна или актуална и не следва да се приема като обещание за резултат или излекуване. Споменаването на продукти или услуги не означава препоръка или одобрение от Anthony William, Inc. Всички права върху записите и съдържанието са собственост на Anthony William, Inc. Използването им без предварително писмено съгласие е забранено.

“Здравейте, аз съм Антъни Уилям и съм развълнуван, благодарен, поласкан и щастлив, че сте тук, готови да приемете тази силна информация, която може да ви помогне да продължите напред с онзи защитен щит, за който винаги говоря – Истината. Смисълът на живота ми винаги е бил в това да получите отговори, за да защитите себе си, семейството си, да имате истината, знанието, за да предпазите близките си, скъпите си приятели и съседите си, всички, които са важни във вашия живот.

И това е важно. Ако за първи път се включвате в мой уебинар, слушате радио предаване или четете някоя от книгите ми, трябва да знаете, че съм посветил живота си да давам истински отговори на безброй хора в продължение на десетилетия. Много от тази информация през годините се доказа – дори науката потвърди част от онова, което бях споделил много по-рано. А голяма част от информацията, която нося за вас, все още не е открита от научните изследвания. Ще минат години, преди да бъде потвърдена, но аз винаги искам вие да имате тази информация още сега. Не искам да чакате. Няма смисъл да чакате. Трябва да знаете и нещо важно – докато слушате, може да забележите, че понякога това, което споделям, изглежда противоположно на онова, което сте чували преди за здравето или за рака. Но не се плашете – има много сериозна причина да е противоположно: за да ви предпази. Понякога ще чуете и сходства с други източници, но ще има и фини, критични разлики. Тези разлики са от огромно значение, макар на пръв поглед да не се забелязват. Информацията често се изкривява по пътя си, докато стигне до вас. Общото в това, което ще получите днес, е, че това е истината. Не „истина“, която е променена, замърсена или изопачена, каквато дори най-известните експерти понякога несъзнателно предават. Това, което ще чуете, не е препакетирана теория, не е стара идея, представена като нова. Тази информация не идва от интереси на индустрията, медицинско финансиране със скрити условия, провалени проучвания, лобисти, вътрешни печалби, платени панели от „инфлуенсъри“ в здравната сфера или модни капани – било в конвенционалната, или в алтернативната медицина. Информацията, която ви давам, е в най-добрия интерес за вас. Не за някой друг. Не за тези групи, които споменах, дори и да изглежда, че алтернативната медицина понякога дава добри насоки – често пак не е във ваш интерес. Тук става дума за чист източник, непокварен източник, до който имам достъп още от четиригодишна възраст – висш, състрадателен източник. Мнозина от вас са узнали това чрез книгите ми или чрез лични срещи с мен. Затова – закопчайте коланите и се насладете на това, което предстои. Наистина – закопчайте ги, защото тръгваме на път! Много хора напоследък ме питат какво мисля за рака. Виждам го навсякъде. Получавам въпроси по различни начини, онлайн и на живо: „Какво знаеш за рака? Какви са твоите мисли?“ Затова реших да говоря за това, както съм говорил за десетки други болести и състояния. Време е да излезе информация за рака, която може да бъде допълнителна помощ към вече наличната. Моят личен опит с рак започна на четиригодишна възраст, когато открих, че баба ми има рак на белия дроб. Аз бях този, който видя, че има рак. Оттогава, през десетилетията, съм виждал рак у толкова много хора. Това е много лично за мен – заради баба ми, но и заради природата на болестта и страданието, което носи. Затова днес ще ви дам ключови парченца информация за рака. Ще говорим и за вируса Епщайн-Бар, защото има връзка, и ще разберете защо по-нататък. Когато поставих диагнозата на баба ми – рак на белия дроб – бях едва на четири. Като дете, когато се намирах на оживени места, в киносалони, можех да усещам кой има рак и какъв тип е. Дарбата, която ми е дадена, е да виждам какво стои зад рака. Как започва, кога започва, защо започва. Днешната медицина гледа само на вече създадения рак. На тумора, който вече е факт. Изследванията за рака се съсредоточават върху момента, в който вече е проявен, но не и върху причините преди това. А ако все пак се занимават с причините – често е погрешно. И затова е важно да се внесе нова информация: Как една клетка става ракова? Как расте? Какво наистина се случва? Разбира се, времето ни е ограничено, не мога да говоря за стотици видове рак, но ще ви дам най-важното. И малко история. Казват ни, че ракът е много стар – от преди хиляди години. Че са намирани мумии с рак, че още през 400 г. пр.н.е. гърците са измислили думата „рак“. Това е гръцка дума – „cancer“, за болест в тялото. Затова хората смятат, че ракът съществува оттогава. Но трябва да съм откровен с вас. Това е дезинформация. Ракът е млад – изключително млад в историята. Когато гърците създават думата „рак“ около 400 г. пр.н.е., те имат предвид доброкачествени тумори или просто нарастващи болести – не злокачествени клетки. Векове наред тази дума е използвана за всякакво боледуване или тумори, които често са били безобидни, но можели да убият човек, ако растат на неправилно място и притискат орган или вена. Съвременната медицина не коригира това недоразумение. Има причина – защото вината трябва да бъде хвърлена върху пациента. Така е устроена системата. Същото е и с автоимунните заболявания: казват ни, че тялото атакува само себе си. Това не е вярно! Ако истината излезеше наяве – истинската истина – и вие знаехте, че не сте отговорни за своя рак, че ракът не ви е „сполетял естествено“ просто така, както се твърди от хиляди години (което е грешна информация)… Ако знаехте, че вината е другаде, и ако светът знаеше това, тогава цялата система щеше да започне да се разпада – медицината, научните изследвания и всичко останало. Затова моделът на медицината винаги върви в една посока – винаги е ваша вината: имате лоши гени, тялото ви атакува само себе си и се разрушава, вие създавате проблема, ядете твърде много, не се грижите за себе си, или „правите нещо грешно. Винаги сочат в тази посока. Но когато става дума за рак – това е скорошна епидемия. Не е от „много отдавна“, а от „съвсем наскоро“. Това е важното – ракът е ново явление в историята, не толкова старо, колкото си мислим. Кога всъщност започва първият истински рак – когато думата вече не е била само „тумор“, а се е превърнала в злокачествена клетка, ракова клетка, клетка, която става разрушителна, или тумор, изпълнен със злокачествени клетки? Това започва в късните години на 18ти век. Това е моментът, когато ракът за първи път се появява. Само това е важно да се разбере по толкова много причини. И тези първи ракове не са били като днешните. Те не са били същите. В края на 18ти век е имало само една разновидност на рак – бавна, без особена агресия, почти безпроблемен. По-късно, през 1830-те и 1840-те години, се появяват още няколко разновидности – малко по-агресивни, но все още сравнително безобидни. Първият по-сериозен рак започва по времето на Индустриалната революция заедно с раждането на химията, началото на химическия свят. Именно тогава се появява ракът. Той започва, когато човек започва да си „играе“ с химикали в лабораториите. Тогава се ражда химията. Това е моментът, в който всичко започва. Химическият свят тепърва се изгражда. Индустриалният свят се изгражда. Горяхме във въздуха неща, които никога преди не бяхме горили. Експериментирахме с различни вещества. Синтезирахме нови съединения. Различни химически съединения, различни агенти, с които си „играехме“. Смесвахме метали. За първи път в историята започвахме истински да използваме химията. Учехме се какво можем да правим с нея. Учехме се да променяме структурата на металите. И дори повече от това. Горяхме химикали и ги изгаряхме. И все пак – това не бяха химикалите, които имаме днес. Затова и раковете тогава не бяха толкова тежки. В този етап ракът не беше толкова опасен. Разбира се, през 18ти и 19ти век имаше всякакви тумори и различни разновидности тумори, и те постепенно се влошаваха – доброкачествени тумори, различни болести, различни състояния. Но самият рак – злокачествените клетки – още не бяха в „своя голям ден“. Това обаче беше раждането на индустрията. Раждането на химията, експериментите с химикали в индустриалния свят. А днес – къде сме сега? Днес вече има много различни разновидности на рак. Това не е ново за вас – знаете го. Но съществуват и безкрайно много вариации защо някой развива рак и в каква степен го развива. До каква степен? Толкова много променливи. Множество. А науката и медицината – не се интересуват от тези променливи. Медицинската наука и изследванията не обръщат внимание на всички тези различни фактори. Все още не сме там. Никой не се интересува защо един човек развива точно определен вид рак, а друг – не. Защо някой получава мутирала разновидност на рак, а друг – не. Защо при един ракът е смъртоносен, а при друг не е. Всички тези различни променливи. И има толкова много в сместа, и до каква степен някой получава рак и кой получава рак... защото причината е, че зад рака изцяло стои човека. Не говоря за някакви “лоши хора”, знаете, които се опитват да помагат на хората и да ги лекуват от рак. Не говоря за това. Говоря за всички различни неща, които са създадени и заради които се занимаваме с рак сега. Всички различни разтворители, на които сме изложени през цялото време. И химическите агенти, всички различни химически агенти – имаме хиляди химически агенти. Всички различни пестициди, хербициди, фунгициди, родентициди, инсектициди, каквото и да е, всички тези различни химикали. Излагане на радиация, и не само радиация, различни видове радиация, различни видове излагане на радиация през цялото време. И това е само една част от него. Тогава има и още нещо. Вижте, някой трябва да има две неща, два фактора в тялото си, за да създаде възможността за рак. Трябва да има две неща в нечие тяло, за да се създаде рак. Въпреки че има всички тези различни разтворители и тези различни агенти и различни тежки метали, различни пестициди, различни радиации, разновидности на радиация, различни нанотехнологии и всичко останало, въпреки че всичко това е налице, има химикали падащи от небето (като т.нар. кемтрейлс), въпреки че всичко това е налице, трябва да има две неща. И това дотук е едното нещо, това е едната група. Трябва да имате още нещо. Трябва да имате ВИРУС. Трябва да имате вирусна същност вътре в тялото. Трябва да има вирус вътре в тялото или вируси вътре в тялото. Така че има две неща, които някой трябва да има, за да се образува рак – две неща: Токсин и вирус! Това са двете неща. И тогава идва възможността за рак. Ако човек не изкарва токсините от тялото си, не се прочиства или не намалява вирусите, тогава никога няма да развие рак – дори ако носи в себе си вируси и токсини. Но когато тези фактори излязат извън контрол, започва натрупване. Все повече токсини се събират, наслагват се един върху друг и се отлагат в различни органи – в черния дроб, панкреаса, мозъка, дори в стените на самия стомах. Стомахът всъщност задържа огромни количества токсини, които проникват в обвивката му и там се складират заедно с други, разпръснати из тялото. След това идва ред на вируса. Ако той започне да се размножава и расте, броят му се увеличава – и това е другият решаващ фактор. Именно комбинацията от тези две неща – токсини и вируси – е в основата на рака. Това е разликата в информацията, която ще чуете тук: за да се образува рак, трябва едновременно да има токсини и вируси в тялото. Разбира се, вариациите са безкрайни. Какъв е вирусът? От кой щам е? Мутирал ли е? Колко токсини носи човек? Понякога това са само няколко тежки метала и малко радиация, а друг път – комбинация от много повече: химикали от килими, останали след почистване, препарати, с които се пръскат домовете, пестициди и хербициди от конвенционални плодове и зеленчуци. А ако някой е принуден да се храни само с конвенционални продукти, това е напълно разбираемо – за много хора така е много по-достъпно. Дори тогава храната все пак носи ползи и съществуват начини да се намали натоварването от токсини, докато човек продължава да се възползва от полезните вещества в нея. Но има неща, които човек може да направи, за да изчисти пестицидите, дори когато се налага да се храни така. И въпреки всичко пак получава ползи от тези храни – те сами по себе си съдържат вещества, които помагат да се противодейства на вредното. Но в крайна сметка, и това е което се опитвам да кажа, вариациите са безкрайни. Значение има и колко силна е имунната система на човека. Колко е силна имунната му система е от решаващо значение. Това прави огромна разлика. Всеки човек е различен. Всеки е различен. Някой може да пуши цигари 50 години и да не развие рак на белия дроб. А друг човек никога през живота си да не е пушил, но да е вдишвал много лак за коса с десетилетия, докато се е опитвал да оформи прическата си. Просто е пръскал лак за коса. И след време този човек развива рак на белия дроб. Друг, който нито е пръскал, нито е пушил и един ден в живота си, пак може да получи рак на белия дроб. В същото време съм виждал хора, които са пушили цял живот и не са развили нито рак на белия дроб, нито какъвто и да било рак. Защо? Защото едно от двете неща, за които говорих, го е нямало. Очевидно те са имали токсините – пушили са 50, 60, 70 години. Това е първото условие, помните ли? Но второто – вирусите – не е било там. Те не са имали вируси. И затова старият Джонсън никога не получи рак на белия дроб и не умря от това. Затова старата госпожа Макфарланд – тя също никога не умря от рак. Тя пушеше. Може би на 92 получи ХОББ (Хронична обструктивна белодробна болест). Но рак не се появи. Аз съм виждал това. Виждал съм го да се случва десетилетия наред. Защото винаги трябва да има две неща. Винаги трябва да ги има тези два фактора! И вариациите имат значение. Включително и стреса. Да, стресът също има значение, защото адреналинът никак не помага. Адреналинът може да бъде много вреден, токсичен и тежък за тялото. Както вече казах, изследванията върху рака са базирани на рак, който вече се е проявил. Всичко се върти около това – ето го, там е. Хайде да го биопсираме. Да го изрежем. Да направим каквото трябва. И това е посоката. Не казвам, че е добро или лошо – всеки прави своите избори и решава по кой път да поеме, как да се справи със ситуацията. Някои хора избират операция. Други не. Някои преминават през химиотерапия. Други – само през лъчетерапия. Различията са огромни и разнообразни. Истината е, че онкологичните клиники значително се подобриха. Далеч не е като в „тъмните векове“. Това е факт – в много отношения има напредък. Намалени са дозите и вариациите на химиотерапията. Работи се върху по-целенасочен подход – коя терапия действа върху кои клетки. И това е донесло разлики, които са подобрили живота на хората. Искам да е ясно – аз стоя зад науката и изследванията на сто процента! Трябва да знаете това. Когато говоря за това, че науката все още не е открила някои неща или че част от информацията по пътя е изкривена и не е във ваш интерес, това в никакъв случай не означава, че не вярвам в медицината или не обичам науката и хората, които работят в нея. Напротив – аз я уважавам и я подкрепям. Но вие трябва да знаете и другата страна – липсващите части от пъзела, които я допълват. И така – имаме пестицидите, хербицидите, металите, токсините, разтворителите – това е едната страна. Но за да се формира рак, трябва да присъства и другата – вирусът. Защо? Защо тази комбинация създава рак? Защото вирусът трябва да има нещо, с което да се храни. Той има нужда от гориво. Нещо, което може да поглъща, да консумира. И сега, може би, ако сте биолог или специалист и слушате това, ще си кажете: „Но вирусите не се хранят с нищо.“ Това не е вярно. Това е дезинформация. Така дори се преподава в училище. Но истината е, че вирусите се хранят. Именно това им позволява да се размножават. Вирусите се хранят. Те не могат да се размножават, ако не получават храната, от която имат нужда. Ако в тялото ви няма вирус, тогава няма от какво да се притеснявате. Но все пак – химикалите и вредните вещества не ни носят нищо добро. Те могат да причинят други заболявания и проблеми, както и всякакви вариации от доброкачествени тумори, подобно на туморите в древността, около 400 г. пр.н.е., когато думата „рак“ за първи път е била създадена, но тогава става дума за доброкачествени тумори, а не за злокачествените клетки, с които се сблъскваме днес – това е ново явление в историята. Доброкачествените тумори в онези времена са били изпълнени с тежки метали. Особено в епохата на Рим и Гърция, когато тежките метали са насищали водните пътища. Хората са използвали метали по начин, какъвто никога преди в историята не е имало. Освен това са се появили и някои токсични вещества от минерали и елементарна химия, която тепърва е започвала – нищо общо с индустриалната революция, но достатъчно, за да създава токсични проблеми под формата на тумори, които обаче не са били ракови. И тези тумори също е трябвало да се „хранят“. За разлика от тях обаче, раковите клетки имат нужда именно от онези токсини, за които вече говорих. Те се нуждаят от тях, за да оцелеят, за да се хранят, за да се превърнат в нещо повече. Вирусната клетка сама по себе си не е ракова клетка. Не, още не е. Тя все още не е ракова клетка. Но вирусът също трябва да се храни. Когато поглъща някаква отрова, той трябва да я елиминира. И тук започва важната част. Затова отново ви казвам – закопчайте коланите. Знам, че може да ви звучи объркващо, но се пригответе. Направете си билков чай, отпуснете се – предстои да влезем в дълбочината на темата. Ето какво става: вирусът консумира токсин – разтворител, пестицид, тежък метал, пластмаса, фталат, диоксин. Диоксините, получаващи се примерно при изгаряне на различни суровини, са една от любимите храни на вирусите, когато става дума за възникването на рак. Самият диоксин не създава непременно рак. Но ако наситите лабораторен плъх с диоксини, няма съмнение – в организма му ще се намножат вирусите, които ще се хранят с диоксина и това ще доведе до рак. Същото важи и за пестициди като ДДТ - дихлоро-дифенил-трихлороетан, широко използван синтетичен инсектицид през 19-ти и 20-ти век. Всички тези вещества все още съществуват в нашата среда, в нашата почва и в наследство от нашите майки и баби са заключени в черните ни дробове и други органи. Говорил съм за това много пъти. Бих могъл да говоря за ДДТ цял час, но тук няма да имаме време за всичко. Ще трябва да се връщате към предишните ми предавания и материали. Но важното е това: когато вирусът консумира токсин, той го преработва. Самата вирусна клетка е като малка индустриална машина. Тя променя химическата структура на веществото, превръща го в още по-опасна биоотрова, по-вредна, отколкото е била първоначално. След това вирусът изхвърля тази преработена отрова в „атмосферата“ на тялото – като вещество много по-силно, по-разрушително и по-агресивно за организма. Този нов токсин насища тъканите, особено ако вирусът се намира близо до тях. Например – ако вирусът е близо до или в самата щитовидна жлеза. Когато вирусът се храни с това, което иска, той освобождава отровата в самата тъкан – и това може да предизвика рак на щитовидната жлеза. В момента, в който токсинът бъде освободен в определена област – в тъкан или орган – около него започват да умират още клетки, защото те биват директно отровени. Tова знание изобщо не съществува в научния свят. Това е информацията, която липсва. Затова е важно да си записвате бележки – не искам да забравяте, не искам да пропуснете. Когато тази преработена отрова попадне в орган или тъкан, а не плава просто свободно из тялото, ако тя е близо до орган, тогава в самата тъкан умират още клетки. Те умират по един особен начин – умират от отрова. С други думи, вирусът убива клетките с отровата си.

Тези клетки умират по различен начин от естествената клетъчна смърт. Обикновено, когато клетките умират естествено, те отделят отпадъци и токсини в организма по един нормален, управляем начин. Но тези клетки, за които говорим, са живи клетки, които са били отровени до смърт. Това е друг процес – процес на разпад, на гниене, и той е силно токсичен. Част от тези гниещи клетки дори може да попаднат в кръвния поток, което отслабва имунната система и нейната функция. Други пък остават на място – в щитовидната жлеза, в орган или тъкан – и там започват да се трупат. И тези клетки вече носят специфичен „подпис“. Те носят подпис, защото вирусът е вкарал в тях химично съединение – своеобразен белег. Този отровен подпис кара тялото да реагира, но и привлича още вируси. Повече вирусни клетки идват на мястото. Когато вирусите достигнат до тази област – там, където е бил първоначалният вирусен удар, например в щитовидната жлеза – те се „закачат“ точно в тази зона. Те започват да поглъщат още повече мъртви и умиращи клетки, които вече са били първоначално заразени. След това вирусът преработва отново този мъртъв отровен клетъчен материал. И така, получава се вторично преработване. Отровата, която първоначално е попаднала в клетките и ги е убила, вече е била преработена веднъж. Сега вирусът започва да я преработва отново. Живата вирусна клетка взема тази вече веднъж модифицирана отрова и я преработва за втори път. Това е, което се случва. Ще ви кажа направо – това не е добре. Когато вирусът преработва тези токсични мъртви клетки, процесът удвоява силата на токсина. Удвоена токсичност. Така, когато новите вируси ги смилат и освободят отново, отровата вече е преработена още веднъж и излиза с двойна сила, двойно по-опасна. Това е отрова с удвоена мощ. Тя е синтезирана, като в малка химическа фабрика – синтезирана. За да ви дам пример: когато в химическите компании вземат основните структури на вещества, смесват ги, въртят ги в големите съдове, обработват ги, преминават през целия процес… После вземат част от тази смес, не цялата, само малка част, и я добавят в следваща партида. Така процесът продължава. Всяка нова смес поглъща малко от предишната. После част от нея отива в следваща смес и така нататък. Това е нещо като „обратна хомеопатия“. Само че обратна хомеопатия за разрушение, не за изцеление. Използвана е за създаване на разрушителни бойни химикали, пестициди, инсектициди, токсини със знака на череп и кости – знаете за какво говоря. Това е аналогията. По същество процесът е подобен на химическите фабрики, които създават все по-мощни версии на химическо съединение чрез синтез. Ако този процес продължи, отровата става все по-силна и по-силна. Тя може да се умножи по четири и да стане още по-мощна. И не искам да се плашите от това. Не се тревожете. Това не е „страшно“ представяне. Това е силна информация, която да ви даде разбиране, каквото никога досега не сте имали, за да можете да направите нещо и да се защитите истински. Да се защитите наистина, а не просто с кухи думи за защита. Това е ценна, полезна информация. И е важно да знаете всичко това. Защото отровата мутира силно. А след това вирусите започват да се адаптират към новата отрова. Те се хранят с тези денатурирани клетки – тези умиращи клетки, които вече са били веднъж или два пъти преработени. Вирусите поглъщат тези клетки. Но самите вируси вече не могат да понесат нивото на токсина, който са създали в началото. Токсинът става прекалено силен дори за самия първоначален вирус. Твърде много е. И тук за първи път в историята, навсякъде, вие чувате как всъщност вирусът мутира. Защото никой друг няма да ви го каже – те просто не знаят. Няма лаборатория, няма химична лаборатория, няма биологична институция, няма експерт по имунната система, който да знае това. Такава информация просто не съществува никъде другаде. Казвам ви това не за да звуча високомерно или самонадеяно. Изобщо не е така. Правя го, защото ако не ви дам ясно точката, ще си помислите, че тази информация я има някъде онлайн, ще започнете да я търсите, ще попаднете на някоя дребна подробност от друг източник и ще изгубите нишката. Затова говоря по този начин. Истината е, че самият вирус се натравя. И за да не умре напълно, защото част от вирусите наистина умират от тази силна отрова, той трябва да се приспособи. Да, някои вирусни клетки умират – и човек би казал: „Чудесно, перфектно.“ Но всъщност това не е перфектно, защото вирусът много бързо се адаптира. Той е принуден да се адаптира. И за да се адаптира, той трябва да мутира. Това е единственият начин. Вирусът трябва да смени „предавката“, и то бързо. Мутацията е начинът, по който оцелява. По-голямата част от вирусите всъщност не искат да ви унищожат напълно. Те искат да живеят вечно, да съществуват свободно и да бъдат „щастливи“. Те не са тук, за да убиват. Това важи дори за ретровирусите, като ХИВ. Самият ретровирус не е създаден да убива. Ретровирусите не убиват хората. Убиват ги други фактори. И именно това се случи при епидемията от СПИН. Хората вече не умират от СПИН така, както преди, благодарение на новите лекарства срещу ХИВ. Но друга причина е и че вече няма онзи парализиращ ужас – страха от „смъртна присъда“, според който човек ще умре за два дни след диагнозата. Това беше дезинформация, която унищожи толкова много животи. Но вирусите – особено тези, които са по-незабележими, по-естествени и имат дълбока връзка с човешката история – се приспособяват. Когато един вирус умре от отровата, другите „научават“ урока. Те бързо се учат и започват да издържат по-високи нива на токсичност. И така, докато вирусът се храни с мъртвите клетки – човешки клетки от тъкани, съединителна тъкан, органи като черния дроб или белия дроб – той продължава да преработва токсините и да ги прави по-силни. Този по-силен материал убива още няколко вирусни клетки, които се опитват да навлязат. Но след това новите вируси се адаптират още повече. Мутациите им се усилват. Постепенно вирусите се превръщат в друг тип вирус. И това не е вирус, който непременно ще ви направи да се чувствате силно болни. Понякога изобщо не усещате нищо. Ти не усещаш нищо. Почти нищо не чувстваш. Изглежда сякаш нищо не се случва. Просто живееш живота си. Всичко е наред. Но всъщност вирусът се адаптира и е принуден да се превърне в нещо различно. И в един момент вирусът достига следващ етап – той мутира толкова разрушително, толкова драстично, заради постоянното ниво на токсини, които е преработвал отново и отново и отново, че вече е принуден напълно да промени играта си. И тогава вирусната клетка се превръща в ракова клетка. Това е моментът, в който тя става ракова клетка. И в медицинската история тази част още не е известна. Те вече знаят, че някои вируси могат да предизвикат рак. Това най-накрая се признава. Познайте какво – аз го знаех още като дете. Тази информация ми беше дадена от моят източник, много преди науката да я изнесе официално. Днес учените знаят, че има вируси, които създават рак. Но те не знаят процеса – как точно вирусът се превръща в ракова клетка. И причината да не го признаят е, че тогава вината няма да е твоя. Ако, както казват, 50% от населението на света ще има рак след 20 години, а другите 50% няма да имат – тогава не е твоя вина, че носиш вирус. Не е твоя вина, че в тялото ти има тези химикали, тези разрушителни съединения, тези токсини. Не е твоя вина. Това е вината на някой друг. Повярвайте или не – вината е в индустриите. Ако излезе наяве, че ракът изобщо не е твоя вина, а е причинен от някой друг, тогава ще има тежки последствия – милиарди и трилиони щети. Помислете за азбеста и азбестовия рак – мезотелиом. За него има създаден специален фонд от 30 милиарда долара само за един вид индустриален рак – рак, причинен от азбест. Между другото, азбестът не се нуждае от вирус. Затова не го включих в списъка с всички останали токсини и отрови. Азбестът сам по себе си може да предизвика рак от азбест. Той е буквално отделна категория – напълно различна от 99% от всички останали видове рак, които, познайте, са вирусни ракове. Да – 99% от всички видове рак са вирусни, с изключение на азбестовия. И ето, за азбестовия рак има фонд от 30 милиарда долара за хората, които са пострадали. Защото е било ясно, че вината е нечия – индустриална. Но ако някой каже, че ракът като цяло е комбинация от вируси и отрови, които се натрупват още от началото на Индустриалната революция – от 1799, от 1817 – тогава корпорациите и индустриите ще трябва да създават фондове от милиарди и милиарди долари за обезщетения. Това би означавало трилиони и трилиони. Особено защото това ще продължава десетилетия наред – все повече хора ще развиват рак, ще се разболяват от рак, ще умират от рак и ще страдат в бъдеще, освен ако не научат информацията и не се защитят наистина, ако не бъдат бдителни. И тъй като все повече ще се случва това, вече няма да става дума за някакъв фонд от 30 милиарда за азбеста. Сумата би достигнала трилиони – по-голяма от държавния дълг на страната от 20 трилиона долара, който имаме в момента. Представяте ли си? Да, би била по-голяма и от 19, и от 20 трилиона. И затова вината трябва да е твоя. Винаги твоя. Вината се хвърля върху гените – „имаш лоши гени“. Гените, разбира се, играят роля в много различни неща, не ме разбирайте погрешно. Но това не е причината човек да развие рак. Ето защо при гена BRCA1 и BRCA2, свързан с рака на гърдата, повечето жени с рак на гърдата изобщо нямат тези гени. Но въпреки това дезинформацията трябва да се разпространява. Тя трябва да бъде подадена на хората, защото ако се знае истината, някой ще трябва да понесе вината. Рано или късно ще излезе наяве как първите щамове на вируса Епщайн-Бар и първите HHV-6 и други вируси са започнали да се разпространяват още в началото на 20ти век. И кой ги е създал, и откъде са тръгнали. Това само по себе си би означавало още пет трилиона за обезщетения. Някой ще открие и кои химически компании стоят зад определени химикали и продукти. Затова никога не можеш да получиш ясен отговор от никого. Всичко се пакетира в общо понятие – „диоксини“. Обединяват ги в една група, за да няма конкретна отговорност. И така никой не поема вината. Казват само: „Да, диоксините могат да причинят рак.“ Доказано е върху плъхове. Но дотам. И така, да продължим нататък. Ето го досадното – вирусът на рака може да направи нещо. Той може да създаде „лагер“, тоест вече да оформи ракова клетка. Когато го направи, той освобождава химическо вещество, което насища човешките клетки в съседната зона – тези, които първоначално са били отровени с многократно преработени токсини. Така вирусът може да произведе и да изстреля химическо съединение в съседни човешки клетки в дадена тъкан или орган. И това вещество може да превърне една човешка клетка в ракова клетка. Но тази нова човешка ракова клетка е различна от вирусната ракова клетка. И това е нещо, което науката и медицината все още не са открили. Има една фина, но критична разлика във всеки тумор, във всяка ракова лезия – включително при костните ракови заболявания. Има една фина разлика. Вирусните клетки буквално се представят като човешки ракови клетки. Така че в тумора има вирусна ракова клетка и човешка ракова клетка, които изглеждат идентично, и науката досега не е успяла да ги различи. Те не могат да отворят тумор и да кажат коя е коя. Все още не са стигнали дотам. Това е на 20–30 години в бъдещето. Но именно това се случва – една човешка клетка се превръща в ракова клетка, след като първо вирусната клетка е станала ракова. И тогава се появява човешката ракова клетка. И тези клетки започват да общуват. Те започват да си „споделят“ храната, която харесват. Започват да обменят информация за това какво обичат да консумират. Да – за това какво обича да „яде“ ракът. Но това е тема, в която ще влезем след малко, защото отваря още много неща. Надявам се, че досега се наслаждавате на това пътуване и не сте разстроени. Както вече казах, чай от маточина е един от любимите ми – защо? Защото е един от най-силните противоракови чайове. Аз обожавам маточината. Но и ментата е добра – просто за общо отпускане. Лайката също е ОК. Така че каквото и да имате в шкафа, пригответе си. И така, да се върнем обратно към факторите и процесите. Когато все повече клетки се събират в дадена тъкан, те могат да отровят още повече здрави клетки. Именно това е необходимо, преди да започне самото размножаване. Трябва първо да се случи отравяне. Вирусът отравя още здрави клетки, те умират, токсините отново се преработват и стават още по-силни, както казах преди. Така човешките клетки умират и се превръщат в ракови клетки. Но все още не се е появило масовото размножаване. Затова някои хора може да имат само лезия – много тежка лезия в черния дроб, например. Лекарите дори не знаят дали е рак, дали е злокачествено или не, докато не направят биопсия. А и дори тогава често не са напълно сигурни. И докато този процес върви, могат да се създадат различни видове карциноми. Не съществува само един вид карцином. Това е един от най-често срещаните видове рак, но има множество разновидности и мутирали форми на карцином. И не забравяйте – вариациите имат значение, когато става въпрос за различните отрови. Какви отрови са замесени? Било ли е старият ДДТ? Бил ли е някакъв пестицид? Бил ли е хербицид? Бил ли е фунгицид от нови дрехи, купени от търговския център? Било ли е нещо друго? Били ли са перилни препарати? Конвенционални перилни препарати? Няма да споменавам марки, но всички онези препарати, които виждате рекламирани по телевизията – те много лесно могат да подхранят вирус и да създадат рак. Всички тези различни токсини и химическа война, с която сме изправени.

И така, какво се случва след известно време? Може да започне да се формира тумор, защото клетките – човешките клетки, които вече са ракови – остават живи повече, отколкото умират. Те оцеляват повече, отколкото да загиват. Защото раковите клетки в началото могат естествено да загиват. Те могат да загиват по естествен начин. Не могат просто да оцелеят като вирус, защото вирусът им е „предал“ информация. Но възпроизвеждането на токсина е толкова силно, толкова опасно, че насища все повече и повече клетки. И клетките започват да се натрупват живи и мутирали. Те се групират заедно и започват да формират една много микроскопична мембрана, изключително микроскопични съдове, подобни на кръвоносни съдове, много малки. И тези съдове започват да ги свързват всички заедно – подобно на това, когато погледнете листо и виждате вените му, но още повече прилича на пчелна пита. Започва да се свързва, но вече има способността да се изхранва само, да се снабдява с отровата, от която се нуждае, с „храната“, която му е нужна, за да остане живо. И така то се групира. Но докато се групира, то също капсулира в себе си множество вируси, които също са мутирали. Те се превръщат в едно цяло. Но за да се развие и да продължи да расте, е нужно да се появи процесът ангиогенеза. Ангиогенезата – знаете я, това не е нищо ново- процесът на образуване на нови кръвоносни съдове. Но ще ви кажа нещо ново за нея. Ангиогенезата представлява тези различни кръвоносни съдове, които започват да израстват като пипала, така че туморът да може да расте, да се размножава масово и да обхваща повече тъкан или дори да „поглъща“ повече клетки чрез ангиогенеза. Вирусите често се опитват да „доставят“ човешки клетки нагоре по вените на тези кръвоносни съдове – именно чрез ангиогенезата. Вирусите започват да действат от външната страна на тумора като системи за доставка, системи за пренос. И адреналинът е голяма част от този процес. Ако сте под твърде много стрес, ако минавате през истински ад в живота си, ако върху вас тежат всички тези неща, адреналинът може да помогне да се отворят пипалата – ангиогенезата. А науката няма абсолютно никаква представа за тези части от процеса, искам да ви дам пълното предупреждение за тези детайли. Адреналинът помага да се задвижат клетките нагоре, които вирусите пренасят. Вирусите могат да пренасят клетки нагоре и също така да ги доставят по различни начини – по тези миниатюрни кръвоносни съдове. А адреналинът подтиква тези кръвоносни съдове да се разширят още повече. Ето защо хора, които са под огромен стрес, не се грижат за себе си и не приемат никакви противоракови храни и всички тези полезни неща, могат да развият рак. Докато това се случва, тези пипала и кръвоносни съдове започват да се разпростират. Туморът може да расте, ракът може да се развива, но той ще има нужда от повече гориво и повече храна. И именно тук идва най-важното – това, което е наистина ключово, за да се опитаме да спрем раковете, да ги обърнем, да ги предотвратим. И това са храните – как храните работят. Именно в това ще навлезем. Ще отделим малко време за полезните храни. Готови ли сте за това? Но всъщност, преди времето за храните, нека първо да навлезем малко в Епщайн-Бар, да отделим малко „време за вируси“. Нека го направим. За да поддържате един вирус „щастлив“, технически погледнато, трябва да му давате храни, които вирусите обожават. Това е друг фактор. Така че не става дума само за химикали, отрови и токсини и всички онези различни вещества в тялото ви, които може да получите от различни разтворители и от всичките експозиции, за които вече говорих. Става дума и за това, че можете да се храните с всички грешни храни. А вирусите обичат именно тези грешни храни. Сега, ако престанете да ги храните с грешните храни и останат само токсините, може би няма да получите рак. Дори бихте могли да спрете процеса. Хранителният компонент също влиза в картината – именно лошите храни допълнително захранват процеса. Но Епщайн-Бар, който всъщност е сравнително „досаден“ и сравнително безобиден вирус, който не би трябвало да предизвиква рак или нещо подобно, може да бъде „нахранен“ с всичко, което иска. И знаете ли, има различни щамове на Епщайн-Бар. Говоря за това непрекъснато, вие сте го чували в моите различни предавания. Няма да навлизам твърде надълбоко. Ще кажа само, че през годините съм идентифицирал около 60 различни разновидности. Никой не знае за тези различни мутирали разновидности. Спомням си преди само седем години, когато разговарях с химик, биолог и имунолог – и с тримата едновременно – защото ставаше дума за един пациент. Обяснявах им за техния пациент и моя клиент. Говорех за различните разновидности на мутациите на Епщайн-Бар. А те просто не можеха да повярват. Един от тях каза: „Да, знаеш ли, вярвам, че е възможно. Вирусите вероятно наистина мутират.“ И някак си, по някаква причина, днес хората могат да приемат тази идея по-лесно. Удивително е как трябва да мине време, за да се осъзнае нещо. Тъжно е. Много е тъжно, че трябва да мине време по този начин. Та какво се случва? Имаме вирусни клетки. Вирусните клетки, раковите вирусни клетки, често „обучават“ човешките ракови клетки какво да ядат. Както споменах – какво да харесват. И затова един тумор може да расте все по-голям и по-голям, ако в него има много мутирали човешки клетки. Туморът започва да развива апетит към онова, което харесва вирусът. Например, Епщайн-Бар обожава млечни продукти, обожава яйца, и обича всички тези различни храни, за които ще говорим след малко. Нека поговорим за раковете, причинени от Епщайн-Бар. Карциномите – всички те са рак, причинен от Епщайн-Бар. Всеки карцином е свързан с Епщайн-Бар. Това е разновидност на Епщайн-Бар, която е мутирала и може да създава рак. Всички карциноми. Сега, ако имате Епщайн-Бар, не означава, че трябва да се притеснявате. Това не означава автоматично, че ще развиете рак. Не. Можете да предприемете стъпки, за да не получите рак. Можете да направите неща, с които да спрете развитието на рак. Можете да направите много. И именно за това е тази информация. Епщайн-Бар е буквално отговорен за всички карциноми. Той е отговорен за всеки рак на простатата. Той е отговорен за всяка левкемия. Някои левкемии имат тежки метали зад тях, но винаги е нужен вирусът. Помнете какво казах преди – трябва да има токсин и трябва да има вирус. Всички левкемии са свързани с Епщайн-Бар. Детската левкемия – Епщайн-Бар в комбинация с тежък метал, най-често живак. И така – всички ракове на простатата, всички ракове на гърдата – ще повторя – всички ракове на гърдата са свързани с Епщайн-Бар. Повтарям това от години. И сега тази информация започва най-накрая да изплува на повърхността. Обещавам ви – казвам това от самото начало. Мога да се върна години назад във времето с тези думи. Аз бях първият, който го заяви, първият, убеден съм в това. И казвам го, защото е важно да се знае информацията и да се разберат разликите. Рак на гърдата – Епщайн-Бар, сто процента. Ракове на белия дроб – повечето са Епщайн-Бар. Рак от азбест – не, това не е Епщайн-Бар. За това вече говорих. Рак на щитовидната жлеза – Епщайн-Бар. Всички ракове на черния дроб – Епщайн-Бар. Някои мозъчни ракове – също Епщайн-Бар. Това е изключително важно да се разбере. И това е само върхът на айсберга. Само върхът на айсберга! В момента започва да се разпространява твърдението за HPV(човешки папилома вирус) – че HPV причинява рак на шийката на матката, различни други видове рак, включително рак на яйчниците. Това вече е официално признато за HPV. Но истината е, че HPV винаги е налице. А всъщност Епщайн-Бар е този, който създава раковете на яйчниците, всички ракове на шийката на матката, всички ракове на матката. Епщайн-Бар е вируса, който ги създава.

Просто колкото повече Епщайн-Бар има в репродуктивната система – а много жени имат голямо количество Епщайн-Бар в тази система – толкова повече HPV може да се засече. Защо? Защото имунната система в репродуктивните органи е отслабена. Когато локалният имунитет в тази област е спаднал, HPV се разпространява по-лесно. И ако започнете да убивате HPV чрез здравословно хранене, добри навици и всички тези прекрасни неща – и лекарят ви каже: „Вече нямате HPV“ – в много случаи това означава, че сте свалили и нивата на Епщайн-Бар едновременно, без дори да знаете. Така работи този механизъм. Не казвам, че HPV е някакъв безобиден вирус, който не вреди. Той може да причини образуване на белегова тъкан. Но това не са белезите, които стоят зад раковете, причинени от Епщайн-Бар в репродуктивната система. Това е важно уточнение, което искам да подчертая. И така – нека продължим. Имаме още за какво да говорим – за различните вируси. Нека поговорим набързо за HHV6(Human Herpesvirus 6 или на български това е човешки херпесен вирус тип 6). Човешки херпесен вирус тип 6 създава ракове на бъбреците. Всички човешки херпесни вируси тип 7 и 8 образуват саркома. Добре, това също е херпесен вирус. Но науката и медицината вече знаят за него, че е херпесен вирус. Съществуват обаче и човешки херпесни вируси тип 9 и тип 10-HHV9 и HHV10, – още неоткрити, HHV11 – неоткрит, HHV12 – неоткрит. Аз говоря за тях в моето предаване за херпесните вируси. Всички те са създатели на рак. Различните мутации на човешки херпесен вирус HHV6 всъщност създават много различни видове рак. Ракове на сърцето, рак на стомаха. Епщайн-Бар може да създава рак на панкреаса. HHV6 – рак на бъбреците, това е едно от най-големите му действия, както и рак на сърцето. Различни видове рак на съединителната тъкан се свързват с HHV6, както и различни мозъчни ракове в неговите мутирали форми. Значи цялото семейство на херпесните вируси – като едно цяло – е главният виновник. От цитомегаловируса (който е сравнително кротък, но пак може да създаде рак) до всички останали. Херпесното семейство е в по-голямата си част отговорно – не изцяло, но най-вече – за създаването на ракове, заедно с другата съставка, която е нужна, за да се появи рак: всички онези токсини, за които говорихме преди малко. А за да израсне един тумор, той трябва да си осигурява храна, която харесва. Ако човек продължава да живее в токсична среда, ако го заливат с различни видове диоксини – от всякакви разновидности, ако диша химически пари, ако мястото, където живее, редовно се пръска със спрейове… Опитайте се да научите графика, за да не ви улучат тези пръскания. Всички тези имена – хербициди, препарати срещу плевели, инсектициди, спрейове против оси. Хващате флакона и пръскате. Ако това се натрупва, плюс неестествени гримове, кремове, козметика за коса, бои за коса, различни химикали, разтворители и парфюми… Парфюмите са сред най-лошите. Ако истината излезе наяве – откъде идват тези химически съединения, как се извличат и как работят – компаниите за парфюми ще трябва да изплащат милиарди и милиарди долари. Както казах преди: тогава нямаше да става дума само за фонд от 30 милиарда обезщетения за рака на азбеста. Ако съберем всичко, ще е много над държавния дълг на страната, който е 20 трилиона. И така – какво всъщност обичат да ядат тези ракове, освен всички онези отрови, които споменах? Ако ракът вече е станал тумор и е комбинация от човешки клетки и вирусни клетки, той ще има нужда и от храната, която вие ядете. Ще има нужда от храната, която вие ядете. И номер едно, номер едно в този списък са ЯЙЦАТА! Вижте, аз бих изял яйце точно толкова, колкото и всеки друг. Говорил съм за това толкова много пъти. Хората са щастливи, когато им приготвиш яйца. И аз разбирам – ако нямате друго за ядене и това е единственото, тогава добре, разбирам. Ако се опитвате да се погрижите за себе си и яйцата са всичко, с което разполагате, аз го разбирам. Но бих предпочел да изберете нещо друго – като кафяв ориз вместо яйца. Ако е възможно, по-добре кафяв ориз. И осъзнавам, че кафявият ориз е зърнена култура и някои от вас ще кажат: „О, той вече не е в крак, ето пак, съсипа всичко, цялата си лекция, защото говори за зърнени храни.“ Но кафевият ориз не подхранва рака. Той не храни рака! Просто ви казвам. Каквито и убеждения да имате за зърнените храни – това не е онзи вид, който подхранва рак. Но ще ви кажа това – царевицата наистина храни рака, и тази информация, която циркулира, е вярна. Казвам го отдавна. ГМО царевицата подхранва рака, без съмнение. ГМО канола олио – по-добре изцяло стойте настрана от него. Ако се притеснявате от рак или нещо подобно – стойте далеч. ГМО соя. Но яйцата – те са на върха. Яйцата са храна номер едно, която се препоръчва в наши дни на всички – при всякакви заболявания. „Яжте яйца, те са полезни, съдържат омега-3“ – това е посланието. Но не. Материята в яйцата, естествените хормони в органичните яйца, в яйцата без добавени хормони – това са си хормони. Яйцата са топка от естествени хормони от кокошката. Не говоря за инжектирани хормони. Говоря за органични, естествени хормони. И те подхранват рака като нищо друго. Те се изкачват право по пипалата, по ангиогенезата, директно в преканцерозните клетки – това са вирусни клетки, които се превръщат в някакъв вид рак. Влизат направо в тях. И тези клетки ги поглъщат. Обожават ги. Вирусите обичат яйцата изцяло и напълно. Затова можете да победите Епщайн-Бар по всяко време. Можете да унищожите Епщайн-Бар по всяко време. Просто държите вирусите под контрол, намалявате ги, потискате ги. Говорил съм за това в предаването за Епщайн-Бар. Затова трябва да внимавате.

МЛЕЧНИТЕ ПРОДУКТИ са следващото. Те са номер две. Млечните продукти. Млякото! Забравете козето мляко, забравете сиренето, забравете кефира, забравете киселото мляко. Всичко това – забравете. Сметана в кафето си? Забравете и нея. И самото кафе не е хич полезно. Ако се борите с рак, кафето повишава адреналина, кара адреналина да се покачи. А ако добавите и сметана в кафето си, тогава вече може да храните директно ракови клетки. Просто не е добре. Ако реално нямате нищо, с което да се борите, и не се тревожите, тогава може би една чаша кафе – добре, насладете се. Но основното е следното: храните, за които говоря, се задвижват нагоре по пипалата и попадат директно в тумора. И още нещо, което трябва да знаете – протеинът. ПРОТЕИНЪТ храни рака! Сигурно вече вадите камъните, готови да хвърляте по мен, да чупите стъкла, да трошите прозорци. Но не, ако трябва да ритате нещо, ритайте – ритайте кенче по улицата. Но истината е: протеинът храни рака. Ракът се научава как да се храни с протеин. Защо? Защото протеинът не се смила толкова лесно в нас. Големи количества протеин не се смилат лесно. Не се разгражда напълно и стига до черния дроб. Там започва да се натрупва в определени зони на тялото, натрупва се, става токсичен и образува токсин. Така недоразграденият, денатуриран протеин – защото той се денатурира поради редица причини – освобождава химикал. А този химикал е храна, която раковите клетки обожават. Така че ако сте на режим „само протеин, нищо друго освен протеин(или кето-диета)“ – това е грешната игра. Можете да приемате протеин, разбира се. Има чудесни източници на растителен протеин: – киноа – отличен източник на протеин, и не храни рака; – черен боб – чудесен протеинов източник, не храни рака; – спанак – прекрасен протеин; – някои семена – конопеното семе е невероятен източник на протеин. И едва ли имате нужда от специален урок по това. Има толкова невероятни растителни източници на протеин. Картофът също, вярвате или не, но той не храни рака. Картофът няма да подхрани рака! Сигурно си мислите: „Да, ама в картофа има захар. А захарта храни рака.“ Не. Истината е, че грешният вид захар подхранва рака. В лабораториите е доказано, че царевичният сироп – генетично модифицираният царевичен сироп – може да подхранва рака, дори да го ускори. Но никога, никога няма да докажат – и не могат да докажат – че естествените плодове, зеленчуци и плодовата захар хранят рака. Причината е, че никога няма да изследват захарта от плодовете заедно с всички онези багрила, антиоксиданти и фитохимикали, които спират и убиват рака. Никога няма да проведат такова изследване. Вместо това те ще изолират фруктозата – и дори фруктозата сама по себе си не подхранва рак. Не ме интересува какви сбъркани изследвания са излезли – и ще се върна в самото начало, за да стане ясно. Ето как работят изследванията, ще разясня, за да знаете как функционират. Когато някой финансира изследване в медицината – независимо дали в конвенционалната или в алтернативната – този някой не иска парите му да бъдат похарчени напразно. Ако някой учен има голяма идея, огромна вяра в дадена теория, и иска да я докаже, и получи финансиране – това е големият му пробив. Той няма как да си позволи провал. Никой не иска да бъде унижен, след като е получил куп пари, за да установи дали теорията му важи. А и хората, които финансират, не искат да изгубят инвестицията си. Ако този лекар не успее да докаже това, което е тръгнал да доказва, той никога повече няма да получи финансиране. Така е било в историята винаги. Казвам ви – това е самото начало на медицината. Затова теориите винаги ще бъдат изкарвани като „доказани“ по един или друг начин. Но истината е, че захарта в плода – заедно с целия му биохимичен състав, с всичките му невероятни фитохимикали, които реално спират рака – никога няма да подхрани рак. Когато човек яде обикновен царевичен сироп или обикновен тръстиков сироп – и ги поема в големи количества, било в шоколадова торта или други храни – тогава вече се получава комбинация от много фактори, които заедно подхранват рака. Тогава именно царевичният сироп и рафинираната захар могат да се превърнат в гориво за рак. Но това е комбинацията от генетично променената пшеница – а пшеницата е съвсем различна зърнена култура от другите – заедно с рафинираните масла от рапица, от лой, и различни други мазнини. А мазнините също хранят раковите клетки. Мазнините също хранят раковите клетки. И това е още едно нещо, което е напълно неизвестно за науката и изследванията в момента – че мазнините подхранват рак. Те просто не са стигнали дотам. Не са проучили този процес, не са го открили. Когато в тялото има твърде много мазнини, те се окисляват. Те се разпадат, стават токсични и започват да увреждат клетките. Но не само това – мазнините блокират черния дроб, отслабват го и не му позволяват да пречиства кръвта. Когато черният дроб е претоварен от мазнини, той не може да филтрира правилно токсините. Тези токсини остават в кръвта и циркулират из тялото, където създават благоприятна среда за вируси. А вирусите, когато имат на разположение токсини плюс мазнини, буквално процъфтяват. Мазнините в комбинация с протеини са особено проблематични. Протеинът, както вече казах, трудно се разгражда в тялото. Когато се комбинира с голямо количество мазнини, той става още по-труден за разграждане. Започва да ферментира и да се разлага, което води до производството на силно токсични съединения. Именно тези токсични съединения са като пиршество за вирусите и за раковите клетки. И ето какво се получава: когато човек консумира животински продукти – месо, яйца, млечни – те са едновременно богати на протеини и на мазнини. Това е двойният удар. Това е най-доброто гориво, което вирусите и раковите клетки могат да получат. Те обожават тази комбинация. Затова не е случайно, че всички тези храни – месо, яйца, млечни продукти – са основните, които се рекламират като „здравословни“ и „нужни за оцеляване“. А всъщност те стоят в основата на раковите процеси. Ако мазнините идват от растителни източници – например авокадо, маслини, кокосови орехи, семена – те пак могат да бъдат твърде тежки за черния дроб, ако човек прекалява. Дори и тези мазнини в големи количества пречат на черния дроб да изчисти кръвта от токсини. Но въпреки това те са по-безопасни от животинските мазнини, защото не съдържат същите патогенни хормони и протеини, които буквално захранват вирусите. Колкото по-високомазнинна е диетата ви, толкова по-бързо може да процъфтява ракът, защото мазнините извличат кислорода от кръвта. Те намаляват кислорода в кръвта. А кислородът убива рака, убива раковите клетки. Така че, когато нивото на кислород е по-ниско, отколкото трябва да бъде, а тези „пипала“ на ангиогенезата изсмукват хранителни вещества, те изсмукват и по-малко кислород от всякога – именно защото си на диета с много протеин и много мазнини. В този случай имаш по-голям шанс да не успееш да забавиш развитието на рака.

Ако храненето ти е яйца сутрин, протеин на обяд, после отново само протеин следобед, и вечер отново протеин, без да има място за онова, което наистина спира или убива рака – пресни плодове, зеленчуци и зеленолистни растения – тогава няма да е достатъчно, за да се спре ракът. Това просто няма да е достатъчно. Кислородът намалява – колкото повече мазнини има в кръвта, толкова повече се блокира достъпът на кислород. Нивата на кислород падат систематично, падат драстично. И тогава какво се случва? Ракът вече не получава кислород, а ракът не обича кислород – затова обича факта, че нивата на кислород са ниски. Ето защо движението и свежата растителна храна имат значение – пресни плодове и зеленчуци – заради кислородните нива, които се повишават в тялото. Когато кръвта се „разреди“ естествено, като намалим количеството мазнини – например ако не ядем наденица и яйца за закуска, или ако не слагаме голямо парче масло върху пшенични палачинки, приготвени с мас, – тогава кръвта ще бъде по-течна и повече кислород ще достигне до местата, където може да се развива рак. Изключително важно е да знаем какво може да го блокира. А сега, в днешния свят, когато става дума за рак, захарта е врагът. Така поне твърди информацията, която циркулира в момента. Но искам да знаеш, че тази граница е размита. Да, царевичният сироп – това наистина не е добро нещо за рак. Прекалено много бяла захар – това също е лошо за рак. Но истината е, че плодовете биват хвърляни в същата категория, а те не трябва да бъдат. Както казвам често, страхът от плодовете е изключително опасен, когато става дума за рак, за опасения от рак в семейството или за каквото и да е свързано. Трябва да приемаш тези боровинки – дивите боровинки! Трябва да ядеш ягоди, червени боровинки – и особено диви боровинки. Ако можеш да си позволиш само обикновени боровинки – добре, и те вършат работа. Къпини, черни малини – да, разбира се. Да, вече има достатъчно информация, че те са полезни, и хората ги включват в протоколите си срещу рак. Но всъщност става дума за още повече от това – за пъпеши, ябълки, банани. Да, банани! Аз не продавам добавките, но можеш да отидеш на страницата ми в сайта и да видиш кои препоръчвам и кои харесвам, защото знам как помагат на хората. Това е като директория, за да знаеш откъде да се снабдиш и да си сигурен какво получаваш. Сока от пшеничната трева е невероятен. Ако имаш възможност да си набавиш пшенична трева и да я изцедиш прясна, това е мощно средство в борбата с рака. Фитохимикалите в пшеничната трева действат като естествени защитници – когато попаднат в тумор, в увредени и дегенерирали клетки (които могат да се превърнат в тумор), или в лезии с вече активни ракови клетки, те спомагат за забавяне и потискане на развитието и растежа на рака. Това е от огромно значение. Съществуват и добавки, които помагат да се унищожи вирусът на Епщайн-Бар. Говорим за това постоянно. В предаването, което направих за Епщайн-Бар, подчертах, че е абсолютно задължително да имаш достатъчно цинк в режима си. Това е важно. Маточината също е много важна. Копривата е полезна. Витамин С – колкото повече, толкова по-добре. Туморите, лезиите, раковите клетки, предраковите клетки, вирусните клетки – всички те мразят витамин С. Абсолютно го мразят. Аз лично харесвам липозомaлния витамин С, който винаги препоръчвам. Това е този, който предпочитам. Има много различни марки на пазара, но повечето не харесвам. Харесвам един конкретен продукт, който препоръчвам, защото не съдържа царевични деривати каквато е и аскорбиновата киселина. А всички останали липозомни форми обикновено съдържат царевица, което не е добре. Затова е важно да знаете това. Вече има и витамин Ц на прах без вредната аскорбинова киселина. Ако искате превенция или си загрижени за здравето си, можете да направите един шот от пшенична трева. Има компания, наречена Dynamic Greens, която отглежда пшеничната си трева на полета, подобно на това, както се рекламира „grass-fed beef“ – телешко, от животни хранени ексклузивно само с трева. Хората предпочитат месо от животни, хранени с трева, но и пшеничната трева, отглеждана на открито поле, също е по-качествена. Това е... А ако не можеш да се сдобиеш с този продукт, просто влез в най-близкия магазин за здравословни храни и си купи прясна пшенична трева или пресен сок от нея направен на момента. В крайна сметка всичко се свежда до тези различни парченца от пъзела. Ще се натъкнеш на тях. Става дума за това да приемаш правилните зеленолистни растения и различни хлорофилни вещества, но това вече не е нова информация. Знам го. Но е добре да се напомня. Това беше ново още в началото на 70-те години, когато Духът ми казваше: „Това трябва да ядеш, това трябва да взимаш, това трябва да правиш“. А тогава беше почти невъзможно да се намери такова нещо. Почти невъзможно. Но днес, смисълът на думите ми е, че сега всичко е на една ръка разстояние, имаме ресурси както никога досега.

Витамин С е изключително важен. Харесвам интравенозния витамин С. Ако имаш притеснения за рак, говори с лекаря си, с онколога си – с всички – за витамин С на венозна инфузия. Това е наистина добро средство. То отдавна се използва, за да помага на хора с рак. Това е известно и е утвърдено. Но можеш също така да приемаш и наистина качествен липозомен витамин С, или качествен витамин Ц на прах(без аскорбинова киселина и други вредни съставки) ако те интересува. Той унищожава вируса на Епщайн Бар, сваля нивата на Епщайн Бар. Лизинът също е важен за потискане на Епщайн Бар. Това е още едно наистина важно средство. Сладникът също е полезен. Можеш да го приемаш от време на време. Чаят от сладник е много добър. Пий чай от сладник, за да помогнеш за намаляване на Епщайн Бар. Това е полезно по много начини. Има и друго нещо – цялата тази идея за естрогена, че естрогенът създава ракови заболявания и така нататък не е много точна. Съществуват форми на естроген, мутантни форми на естроген, които ние поглъщаме и приемаме всеки ден. Ние ги приемаме чрез храната, те идват от храната, затова трябва да внимаваме. Ако наистина се притесняваш за естрогенозависим рак, тогава яйца не бива изобщо да докосваш. Все едно дали кокошките са отгледани в нечий или твоя двор – не бива да ги докосваш. Същото важи и за млякото, за млечните продукти и всичко останало от животински произход. Ако си загрижен за рак, свързан с естроген, бих държал дори животинските продукти като цяло на много ниски нива. Но е важно да се разбере: това, което кара рака да расте, не е естественият женски естроген, който се произвежда от надбъбречните жлези или репродуктивната система. Това са външни естрогени – мутирали форми на естроген. Това е съвсем различен естроген, но науката и научните изследванията в момента не правят това разграничение. И това е още един сериозен проблем, който имаме като цяло сам по себе си. Но има анти-естрогенни храни. Когато говоря за естрогенни храни, имам предвид всъщност токсичните – онези, които се съдържат в пластмасите и навсякъде другаде. Срещу тях можеш да се бориш с правилните плодове и зеленчуци, като в същото време държиш яйцата, млечните и всичко останало ниско, говоря за животинските продукти. Но има малки неща, които можеш да правиш всеки ден. Всеки ден. Можеш да работиш за намаляване на всякакъв вид вирусен проблем, който имаш, с правилните количества витамин C, с лизин и като поддържаш достатъчни запаси от цинк. Само тези три неща вече са много важни за потискане на всеки херпесен вирус от семейството на херпесите – например HHV6, който създава рак, както Епщайн Бар, който създава рак. Спирулината унищожава и убива вирусните клетки. Спирулина може да предпази щитовидната жлеза от развитие на рак, като убива Епщайн Бар и много други различни вируси – HHV6, 7, 8, 9, 10, 11, 12 – всички, както и всички херпесни вируси, включително цитомегаловируса, херпес симплекс 1 и 2. Но най-важното е, че можеш да правиш тези прости неща: вземи спирулина, вземи витамин C, вземи маточина, вземи лизин, а също така поддържай цинковите запаси, за да намалиш вирусното натоварване. И след това – премахни храните, които хранят вирусите, и въведи такива като глухарчета , салата валериана, кейл, много спанак. Спанакът е невероятен воин в поддържането на тялото чисто от рак и в намаляването на Епщайн-Бар вируса. И, разбира се, всички различни плодове: грозде, банани, ябълки, праскови, сливи, нектарини, червени боровинки, пъпеши, манго, папая, киви – списъкът е дълъг. Всички те трябва да присъстват в диетата ти. Не бива да се страхуваш от тях или да ги избягваш. Но стой далеч от рафинираната захар. Стой далеч от глюкозо-фруктозния сироп, защото в повечето случаи той никога не идва сам!. Няма как да си купиш шишенце с царевичен (глюкозо-фруктозния) сироп и просто да го изпиеш. Той винаги е вложен в нещо друго, което наистина допринася за развитието на рак – например царевичен сироп в комбинация с нещо вредно, като един лош кекс. Това вече го знаем. Що се отнася до зърнените храни – независимо дали някой ги харесва или не – ако нямаш нищо друго за ядене, киноата не е канцерогенна. Не е. Тя няма да храни рак. Същото важи и за просото. Просото няма да подхрани вирусни клетки. Черен боб няма да храни вирусна клетка. Сладък картоф или обикновен картоф също няма да хранят вирусна клетка. Така че, ако току-що си изключил яйцата и млечните и си мислиш: „А сега какво да ям?“, можеш спокойно да изядеш картоф. Този картоф ще те предпази много повече, отколкото би го направило едно яйце, при това във всеки един ден. Ако си човек, който консумира много, много животински протеин – намали го наполовина. Намали го наполовина, за да освободиш място за нещата, които всъщност спират рака – всички различни зеленолистни зеленчуци, чушките, доматите, лукът и чесънът. Чесънът е голямо тайно оръжие срещу Епщайн Бар. Епщайн Бар не умира за един ден, както и другите херпесни вируси не умират за един ден, но можеш да ги потискаш постепенно с времето и така да избегнеш рак в бъдеще. Да избегнеш рак на щитовидната жлеза, рак на белия дроб, рак на репродуктивната система, рак на яйчниците, рак на матката – точно така – ти можеш да избегнеш тези заболявания. Можеш да избегнеш и рак на гърдата.

Детоксикацията от тежки метали, както и всички различни пресни плодове, зеленчуци и зеленолистни, помагат да се елиминират токсините и отровите, така че да не можеш да храниш вирусите и да не стигнеш до развитие на някои от тези ракови заболявания, като рак на гърдата. Така че всички тези фактори са изключително важни. Какво бих направил аз? Слушай повече за Епщайн Бар в радиопредаванията, които правя – там ще ти давам още информация по темата с времето. Но искам да споделя малко история за няколко минути относно Епщайн Бар и някои от вирусите. Те тръгнаха по свой разрушителен път още в края на 19ти и началото на 20-ти век – заради всички различни комбинации с арсен и различните създавани тогава антибиотици в ерата преди антибиотиците. Те започнаха да се използват и да се тестват върху храната нарочно, през целия този период от късния 19-ти век и ранния 20-ти век. Така хората са приемали огромно количество ранни отрови още тогава, което в действителност е подхранило един поначало безобиден, неразрушителен вирус, и го е накарало през десетилетията на 20-ти век да се развие в нещо много по-опасно. Затова и днес е стигнал до положението, в което е. И за това говоря много често в предаванията си за Епщайн Бар вируса. Молитвата също е важна. Дръж я в сърцето и душата си, ок? И не забравяй да се потупаш по рамото. Спокойно. Ако знаеш, че някой страда или преминава през труден момент, знай, че можеш да направиш толкова много. Можеш да направиш толкова много прекрасни неща. И можеш да направиш толкова много добри неща. Просто вървим стъпка по стъпка, ден след ден. И започваме да добавяме различните добавки. Искам да мина през още няколко, докато все още имаме време. Има добавки, които харесвам. Обожавам куркума. Харесвам куркумин. Той е чудесен. Харесвам коензим Q10. Много го харесвам. Харесвам и ALA (алфа-липоева киселина) – тя е полезна за предотвратяване на ракови заболявания и за подпомагане на имунната система на хората. Харесвам и витамините от група B. Често ще чуете там някъде, че витамините B хранят раковите клетки. Но истината е, че когато намалиш вирусния товар в тялото си, когато хората свалят вирусния товар и когато се намали токсичният товар навсякъде другаде, тогава витамините B не са вредни. И това, че витамините B хранят рака, е дезинформация. Случвало се е просто така, че в някои ракови образувания са откривали витамини B. Да, те наистина са ги откривали. Но също така са намирали и всички минерали, и много други витамини и хранителни вещества, които съвсем случайно попадат там. Защото туморите и раковите клетки не искат тези вещества. Просто така се случва, че тези нутриенти биват доставени там. Но те не хранят тумора и не карат тумора да расте. Просто исках да преминем малко по-задълбочено през тази тема за витамините от групата B(B-комплекс), докато имаме възможността. Туморите растат от всички онези други неща, за които вече говорих – всички неща, които те харесват, които раковите клетки харесват, които вирусните клетки и вирусните ракови клетки харесват. Именно върху това растат туморите. Те не растат върху витамините от група B сами по себе си. Не растат. И не растат върху минерал сам по себе си. И не растат върху хранително вещество или витамин сам по себе си. Възможно е да се открият следи от витамини или минерали в туморите, защото те се качват нагоре по „шахтата“ – по ангиогенезата, по пипалата, навлизат и в лезиите, в различните видове рак, в различни тъкани, включително и в съединителни тъкани, и се намират там. Но това не означава, че витамините от група B са опасни при рак. Това не е вярно. Истината е, че туморът разчита непрекъснато на храните и на отровите, за които вече говорих. Може някой да избягва малко В12 или метилфолат, но същевременно да яде яйца всеки ден, докато се бори с рак. Ето тук идват критичните и фини разлики в разбирането – и те са от изключително значение. Давам ти пример: хора буквално ядат яйца по цял ден, или по едно яйце на ден, или по три яйца на ден, но избягват витамини от група B, които биха могли да защитят нервната им система и други части на тялото, да поддържа имунната система силна. Това е едно от недоразуменията, които се разпространяват там навън. Не е нужно да се „предозираш“ с витамините от група B. Можеш да взимаш малко. Просто не е добре никога да не приемаш витамин B, защото се страхуваш, че ще подхрани рак. Можеш да взимаш малко витамини от група B, и това е безопасно. А сега, към света на билките. Аз обичам много различни билки за борба с рака. Истината е, че абсолютно всяка билка се бори с рака. Всяка билка съдържа фитохимикали, които забавят или директно се борят с рака. Те потискат, спират, забавят или дори унищожават определени ракови клетки. Всяка една билка. Харесвам цвят от бъз, харесвам и цвят от хризантема. Обичам тези билки. Харесвам дори и плод от бъз – бъзът е чудесен. Шипките са невероятни за подпомагане на борбата с ракови заболявания. Белият равнец , корен от репей, корен от глухарче – в малки количества, като чай, могат да бъдат много полезни. Белият равнец е още една чудесна билка. Листата на лопен също са добри. Всички тези билки са наистина полезни и ценни. Ако практикуващ и искаш да пробваш нещо различно – очанката е страхотна. А, разбира се, както вече казах, коприва и маточина също са отлични. Можеш да помислиш и за червен корен – и той е много добър. Така че си струва да мислиш за тези билки и да включиш някои от тях. Но, независимо към кой подход се насочиш – дали традиционна китайска медицина, дали към алтернативен лекар, дали към конвенционален лекар – каквото и да правиш, или ако познаваш някой, който преминава през това, винаги е важно да се включват повече пресни плодове и зеленчуци, и да се намали животинският протеин. А ако просто не можеш напълно да се лишиш от животински протеин, остави го само веднъж на ден. Аз заставам зад това. Но включете и част от другите храни, които споменах днес. Ето едно малко обобщение. Говорихме за това, че е нужно да има вирус и токсини, за да се създаде рак. Но раковите заболявания, почти всички ракови заболявания, са вирусни. Когато наистина се вгледате в това, всичко е вирусно. И това винаги е било държано в сянка, в тайна. Запомнете го винаги. Буквално повечето, и когато казвам повечето, имам предвид почти всяко едно раково заболяване е вирусно. Това е! Сега, искам да напомня нещо – има хора, които никога не преживяват тежки вирусни заболявания. Например, може като млади да са прекарали мононуклеоза от вируса Епщайн-Бар, и после тя да е отминала, без да изпитват нищо повече. Никога да не развият хронична умора, никога да не развият фибромиалгия – за които аз постоянно говоря, че се причиняват от Епщайн-Бар. И въпреки че нямат тези заболявания, рак все пак може да се развие по-късно, защото самите вируси може да са различни. Съществуват толкова много разновидности на вируса Епщайн-Бар, както и различни разновидности на HHV6 и на всички други вируси. И особено Епщайн-Бар – той е в центъра на вниманието сега. Това е фокусът в момента, който аз внесох в света. Ако искате да знаете повече за Епщайн-Бар, вземете първата книга Лечителя Медиум, която вече има преработено издание. Но нещо важно – книгата “Изцеление на щитовидната жлеза” повдига темата на съвсем друго ниво. И аз винаги казвам на хората: нужни са ви и двете книги. С книгата Лечителя Медиум ще научите за вирусите – как работят, как навлизат в щитовидната жлеза и целия този процес. Но “Изцеление на щитовидната жлеза” издига това знание до ниво, което никой никога не е виждал преди. Дори и първата книга беше на ниво, което никога не беше излизало наяве. Но “Изцеление на щитовидната жлеза” го издига още повече. Това е съвсем друго измерение. Така че казвам на хората: имате нужда и от двете. Освен това, що се отнася до раковите заболявания – в книгата “Най-полезните храни” има информация за над 50 ракови заболявания, дори 60–70, и там е описано кои храни помагат при тях. Какви храни помагат при рак на белия дроб, рак на черния дроб, при левкемия и кои храни подпомагат организма при всички тези различни ракови заболявания.

Знаете, във всичките ми книги има информация за раковите заболявания. Книгата “Изцеление на щитовидната жлеза” извежда знанието за вирусите по-далеч от всякога – не само в историята на Лечителя Медиум, но и в цялостната медицинска история. И това е изключително важно да се разбере. Да обобщим: раковите заболявания са вирусни. Това е основният извод. И именно тази истина е била държана скрита. Въпросът е как вирусът започва, както вече казах – как се активира, как пуска корени и постепенно се превръща в нещо по-голямо. Но за да се развие рак, не е достатъчен само вирусът – нужни са и токсините. Това е другата половина от уравнението. И все пак, ако човек няма вирусен проблем – ако няма Епщайн-Бар, конкретен негов вариант, мутирал вариант от онези 60 разновидности, за които говоря в първата книга Лечителя Медиум – и е изложен само на токсини, тогава може да се разболее по различен начин, но не и от рак. В такива случаи могат да се появят доброкачествени образувания, например липом – мастен тумор, или други състояния, причинени от постоянна експозиция на токсини. Както дадох пример и преди с рака на белия дроб – един човек може да пуши 50–60 години и никога да не развие рак на белия дроб, докато друг може да пуши едва четири години и да се разболее. Причината е, че трябва да има вирус, за да се отключи ракът. Всичко това е важно да се осъзнае. И запомнете – в първата книга Лечителя Медиум има 28-дневно прочистване. То е изключително мощно за предотвратяване и подпомагане при рак. Причината, поради която повдигам темата за книгите, е че ако искате да се предпазите от рак или да получите подкрепа, ако вече се сблъсквате с него, трябва да изчистите тялото от токсините, за които говорих – онези остатъчни токсини, които наследяваме. Може би не обясних достатъчно ясно по-рано в този уебинар, че ние наследяваме тези токсини. Тежките метали се предават по родовата линия в продължение на хиляди години, хилядолетия. Не гените са това, което ни събаря. Проблемът не е в гените. Нашите прадеди са имали живак в телата си. Те са носили олово, живак, кадмий, никел, алуминий – и най-вече живак, който е един от най-старите замърсители. И ние наследяваме тези метали. Също така наследяваме ДДТ от 20-те и 30-те години на миналия век, когато този пестицид е бил масово използван и е наситил всеки човек. А ДДТ не изчезва. Той се предава на децата – буквално още в самата бременност. Започва в яйцеклетката, в самата бременност, още оттам. И този ДДТ се предава, защото организмът е бил наситен с него. Същото важи и за останалите химикали, разтворители и всякакви други отрови. Днес ние предаваме на поколенията огромно количество токсини – в мащаб, какъвто човечеството не е познавало досега. И след това вината се прехвърля върху гените. Защото, както казах по-рано, вината трябва да бъде хвърлена върху вас. Така системата работи – да се каже, че е „генетично“, а не да се признаят грешките, които са направени – от индустриите, включително медицинската, и всички останали индустрии. Именно това е целта – вие да бъдете обвинени. Хвърлят ви в „генетичната игра“. А аз много добре знам, че гените са реални, че са ценни в науката и че имат значение по много начини. Не оспорвам това. Но ви казвам, че гените се използват срещу вас там, където не би трябвало, защото в определени случаи те изобщо не са част от уравнението. И, както ви споменах още в началото – има критични и фини разлики, и те са важни. Да, гените трябва да се изучават, да, те са значими в много области. Но това не е причината хората масово да се разболяват от рак днес. Не е. Причината са токсините, които се предават от поколение на поколение, натрупват се и се усилват, плюс новите – хилядите химикали, които всеки ден падат от небето върху нас и влизат в телата ни. А това е само малка част от цялата картина. Към всичко това се добавя и наследяването на вируси, които са укрепнали и еволюирали във времето. Например – ако баба ви е имала рак на гърдата, не става дума за генно предаване на „предразположеност“. Не. Това е вирус, който е можело да се предаде и да продължи да живее. Тези вируси имат информация, имат памет и остават живи – докато не бъдат унищожени, докато не започнете да ги разпадате и изчиствате. На това посветих първата книга Лечителя Медиум, а също и Изцеление на щитовидната жлеза – за да покажа как да се унищожават вирусите и как да се предприемат правилните стъпки, за да се потисне Епщайн-Бар и да бъде изведен от тялото. Това е изключително важно знание: че наследяваме отрови, но наследяваме и вируси. Но трябва да знаете – има кой да бъде обвинен, и това не сте вие. Така че, когато изгубите близък от рак, или когато дете заболее от левкемия, не е защото тялото му е „счупено“. Децата с левкемия имат огромно количество живак в себе си – много по-високо от обичайното! Те носят тежките метали – това е фактор номер едно. И в същото време имат и вируса на мононуклеозата, който е същият вирус, създаващ левкемия, за който говоря още в първата книга Лечителя Медиум. И този вирус стартира фактора за левкемия – точно това е причината, и това е, което се случва. Затова днес има толкова много различни форми на левкемия, които учените тепърва се опитват да разберат. Те всъщност не знаят какво да правят. Използват химиотерапия за лечение на левкемия, а също комбинират имуносупресивни лекарства с химиотерапия, защото не разбират, че именно вирусът Епщайн-Бар е този, който създава левкемия при много от децата. Те все още нямат тази яснота на нужното ниво. И както вече казах, ракът обикновено се преценява единствено по неговите прояви, вече в стадия, в който е излязъл наяве, вече се е превърнал в нещо осезаемо и се диагностицира – а не на етапа, в който би могъл да бъде хванат много по-рано. Така че, когато чуете от „експерти“ за превенция на рак и всичко останало, ако те не говорят за това, което обсъдихме днес – как наистина започва процесът, как вирусът отравя тъканите, как преработва и възпроизвежда отровата и всички други механизми, които вече знаете – тогава това изобщо не е цялата истина. И това е друг проблем – когато някой използва думата „истина“, това не означава, че това, което казва, е наистина истината. Лесно можем да бъдем подведени. Например, в книгата “Изцеление на щитовидната жлеза”, когато на корицата пише „Истината за Хашимото“, това е истинската истина за Хашимото – а не информация, събрана в изследвания с финансови интереси зад гърба си, с подкупи, медицинско финансиране и зависимости, които карат резултатите да излязат по точно определен начин, с „перфектно изпичане на тортата“, защото има твърде много заложено. Всичко е било нагласено. Това е като цялата история със захарта. Да, царевичният сироп може да подхрани раковите клетки. Но никой не е изследвал парче плод, съдържащо едновременно захари и фитохимикали, които унищожават раковите клетки. Никога не е поставено в лаборатория и не е проучено как тази комбинация действа. И затова всичката захар се демонизира – обявена е за вредна. А истината е, че именно плодовата захар с фитохимикалите е това, от което се нуждаем, за да лекуваме рака и да го държим под контрол. И така, всичко опира до това, че проучванията са изопачени, изкривени и манипулирани – както ви казах още в началото на този уебинар. И поради това, когато в Изцеление на щитовидната жлеза се казва, че книгата разкрива истината за Хашимото, трябва да сте подготвени – пригответе си чаша чай от лайка, защото очите ви ще се отворят широко, в добрия смисъл. Ще четете и ще си казвате: „О, Боже мой!“ Това разбиране е вашата броня, вашата защита. То ви пази по безопасен начин. Защото целта винаги е била да ви предпазя – откакто съм дете, това е, което правя. Искам да спомена и за храните, малко повече за тях. Чага гъба – невероятна. Чага е фантастична. Също и рейши гъба – още един страхотен съюзник срещу рака. Тази информация вече е излязла навън, достъпна е. Но все пак трябва да ви напомня и за неща, които аз използвам още отдавна – преди те да станат публично достояние. Например рейши гъбата – аз я препоръчвам още от осемгодишна възраст. Казвах на хората да използват рейши гъба срещу рак. И тогава никой дори не знаеше какво е това или откъде може да се намери. Беше невероятно.Кордицепс, Лъвска грива – всички те са страхотни. Искам да засегна малко по-задълбочено темата за фрешовете. Сок от аспержи! Сега, ето как работят соковете, за да помагат срещу рак – за превенция, за подпомагане на организма във всяко отношение. Независимо какво правите в режима си – дали минавате през химиотерапия, дали преминавате през лъчетерапия, включително синхронизирани лъчеви удари, всичко това, което днес се прилага. Истината е, че в момента постигат по-добри резултати с лъчетерапията, отколкото някога преди, въпреки че много хора са против нея. Някои я мразят, други я харесват. Всичко е сложно – всяка част от това е сложна. Всеки човек е различен, всеки лекар е различен, всяка клиника е различна също. Така че, където и да отидете – дали в натурална клиника, където ви дават само венозни вливания, или в комбинирана холистична клиника, която прави и химиотерапия плюс други неща – няма значение. Сокотерапията може да бъде включена навсякъде: за да предотврати рака, за да се бори с него, за да помогне за обръщането му или каквото и да е нужно. И така, когато става дума за сокове, аз харесвам да има основа в сока. Основата – това може да е ябълка, да, ябълка, вярвате или не. Знам, че ябълката е заклеймявана в толкова много случаи – което изобщо не бива да се случва на никакво ниво. В ябълката има толкова много противоракови свойства, че е направо невероятно. Така, че сок с малко ябълка е чудесно. Селъри – това е тайното оръжие. Той трябва да е силната основа. Краставицата също може да бъде основа. А ако можете – направете просто чист сок от селъри за основа, или чиста краставица за основа, или ябълка. Но ето го трика... Сега идва ред да се добавят „акцентите“ върху тази основа. Това, което аз препоръчвам при рак и за истинска превенция на рак, е следното: правите си добра половин чаша сок от целина – примерно 300–350 мл , или дори 450 мл чист сок от целина – и след това добавяте аспержи. Не ви трябва много, само 60–90 мл от тази съставка. Аспержите са едни от най-мощните бойци срещу рак. Винаги го помнете. Така че може да направите такъв сок: изцеждате си целината, имате хубава чаша чист сок от целина – или целина с ябълка, или с краставица – и след това вкарвате аспержите отгоре. Прекарайте ги през сокоизстисквачката и получавате тези 90 мл аспержов сок. Когато е прясно изцеден, сока от аспержи е наистина силен – и в комбинацията той се превръща в мощно оръжие.

Друго нещо е зелето. Правите си основата – както казах: целина, или целина с краставица, или просто каквато база искате – и после прекарвате зелето. Получавате стотина милилитра зелев сок. Това е още едно тайно оръжие. Може да изберете червено зеле или зелено зеле – и двете са чудесни тайни оръжия. Кълновете от броколи – те са много мощни и с концентрирано действие. Може да ги ядете или да ги хвърлите като акцент в сока. Всички видове кълнове могат да се изцеждат: малко червена детелина, сминдух, грахови връхчета, слънчогледови кълнове. Може да ги смесите заедно, ако искате, или поотделно. Правете по около 30 мл сок от грахови кълнове, или 60 мл от червена детелина, или от слънчогледови кълнове. Сокът от грахови връхчета е изключително силен. Също и микро растения: поници от кейл, репички, синапени микро-растения – всички те са ценни. Тези храни не само извеждат тежките метали от тялото – както вече споменах за дивите боровинки – те не само извеждат тежките метали, но изчистват и пластмасите. Те извеждат ДДТ от черния дроб – ДДТ, който е бил там още преди да се родите, тоест още от вашите родители и техните родители. Извеждат всякакви вещества: химически разтворители от килими, мокети, от всичко, с което сте били в контакт през годините, и което храни първоначалните вируси, онези, които дават началото на рака. Не подценявайте тази сила. Винаги го помнете.

И, вижте, в крайна сметка, когато вземете книгата “Изцеление на щитовидната жлеза” в ръцете си, ще имате повече информация, отколкото сте смятали, че изобщо съществува. И това много ме радва. Аз бих си взел и Лечителя Медиум, защото там е включено 28-дневното прочистване, което обожавам и винаги съм препоръчвал при рак. То е невероятно за подпомагане на хора с рак, защото разрежда кръвта, вкарва повече кислород и кислородът достига до места, където ракът не иска да има кислород. И това е най-ценното. И затова, независимо какъв режим на хранене имате, винаги можете да приложите 28-дневното прочистване, за да си дадете подкрепа и защита и с този допълнителен бонус. Ако се борите с рак или имате притеснения в тази посока, дръжте храненето си сравнително нискомазнинно. Ако обичате животински продукти – както вече казах – не ги изключвайте напълно, но ги намалете. Просто избягвайте комбинации като бекон за закуска, яйца и риба тон за обяд, а вечеря отрупана с пилешко и телешко. Изберете едно от тях, но само за вечеря. Но яйцата категорично не!! Причината е, че не искате кръвта ви да бъде толкова мазна, толкова плътна и гъста, че кислородът и хранителните вещества – фитохимикалите, които спират рака – да не могат да достигнат до туморите, кистите, лезиите, до тъканите, които се нуждаят от възстановяване. Това е изключително важно да се разбере. И независимо какво казват експертите, както вече споменах, част от информацията тук може да е напълно противоположна на това, което сте чували досега. Но аз съм виждал резултати в продължение на десетилетия – доказани успехи при всякакви заболявания. Затова искаме да дадем на хората това, което наистина им е нужно. И помнете – когато намалите вирусния товар, когато свалите Епщайн-Бар вируса, който се крие в толкова много от нас, вие не само намалявате него, но и други вируси, които могат да създадат проблеми. Взимате контрола в свои ръце. Всъщност ти поемаш контрол и това те движи напред. Поемаш контрол към едно място на изцеление, за което дори не си знаел, че съществува – място, което ти дава защита за бъдещето, за твоето бъдещо „аз“. Защото когато си представим себе си в бъдещето, ние не искаме да се видим болни. Не искаме да се виждаме как се борим с рак, фибромиалгия, ревматоиден артрит или всички други заболявания, за които говоря – причинени от Епщайн-Бар, или с Хашимото, или каквото и да е друго. Не искаме да видим себе си болни в бъдеще – и именно затова трябва да намалим вирусния товар. Това е част от всичко, за което говорим тук. Имай това предвид за всичко, което казах днес. И да, ние вървим напред – това е същността, ние продължаваме напред. Мисля, че това поне приключва една част, едно от направленията. И виж, предстои да правим още много. Така че, моля те, остани на линия, защото ще разглеждаме още теми, ще навлизаме в дълбочина по други начини и при други различни заболявания, включително отново това, за което говорихме. За мен е чест, че си тук, че си с мен днес. Когато този дар ми беше даден, когато бях млад, още като дете – той не беше за мен. Той беше за вас. Тогава го знаех, и сега също го знам. И така, всичко, което мога да направя – да ви предоставя дори малко парче информация, което може да ви помогне по някакъв начин – за това съм тук. Бъдете благословени... обичам ви, пазете се и Бог да ви благослови! Край.

Бележка от преводача: актуализация към август 2025 г. Тъй като Антъни Уилям направи този уебинар преди цели 7 години доста неща се случиха след това. Той написа няколко нови книги, както и актуализира и допълни стари с усъвършенствани портоколи. Същевременно нови добавки и интервенции станаха все по-достъпни и популярни на пазара тук като например така важния в актуалните му портоколи за рак мелатонин. „Мелатонинът е върлият враг на медицинската индустрия, защото спира много неща. Той спира почти буквално всеки рак. Също така спира и мозъчни заболявания.” казва Антъни Уилям в един от следващите си уебинари посветен на болестта Алцхаймер. Що се отнася до темата за онко-заболяванията добре е да се има предвид портокола за рак от книгата му “Прочистване за здраве”, освен портоколите, режимите и лечебните храни от гореспоменатите в уебинара по-стари книги. В още по-новата му книга “Brain Saver Protocols, Cleanses and Recipes: For Neurological, Autoimmune and Mental Health”, която все още не е преведена на български той предоставя и още по-усъвършенстван поротокол за рак, по-специално за рак на мозъка. Допълнителна информация той даде и в някои от следващите си уебинари един, от които е посветен на негативното влияние на честите кръвни тестове върху имунната система при хората с хронични заболявания. В едно от живите си предавания уточнението към интравенозната терапия с витамин Ц препоръчвана при рак е, че е добре да се прави с витамин Ц, който не е дериват на ГМО царевица, защото в някои случаи може да се наблюдава негативни ефекти върху нервната система. Той споменава като алтернатива интавенозен витамин Ц от касава, който за съжаление все още не е много популярен в Бълагария. Към настоящия момент очакваме още допълнителна информация свързана темата рак в допълненото и актуализирано издание на книгата “Най-полезните храни” на Антъни Уилям, която ще бъде налична от ноември 2025-та година с информация за още повече лечебни растения и рецепти. За още актуална информация може да посетите фейс-бук групата ни “Лечителя Медиум България”.

Когато човек за пръв път се докосва до информацията на Антъни Уилям, е нормално да очаква бързи резултати заради многото примери на успешни изцеления с режимите му, но пътя на изцелението понякога е трънлив, бавен и тежък, придружен от неприятни и дори непоносими понякога детокс-реакции особено при по-тежките състояния. Затова е важно промените да се правят постепенно, поетапно и внимателно, с грижа към себе си, и при възможност – под наблюдение на лекар, особено когато става въпрос за по-критични здравословни предизвикателста. Също много важно е приеманите количества храна и течности всеки ден да покриват калорийните ни нужди. И нека бъдем реалисти и състрадателни: има случаи на напреднали стадии на болестта, когато организмът вече е силно изтощен и натоварен, и тогава възстановяването може да е много много по-трудно. Именно затова тази информация е предложена единствено като алтернативна възможност, която всеки може да приеме или отхвърли според собственото си усещане. Ако тя докосне някого и му даде надежда или посока – нека свободно се възползва.