Подсладен живот- наслада или бягство?

Няма нищо лошо в това да си подслаждаме ежедневието с нещо сладичко от време на време. В крайна сметка сме тук, за да се наслаждаваме на живота чрез всички негови аспекти. Има обаче един момент на заблуда, когато си мислим, че храната ни доставя удоволствие, а всъщност чрез нея отлагаме решаването на по-дълбоки психически проблеми. Нужно е двете неща да се разграничат- кога посягаме към сладкото, за да се насладим на прекрасния вкус и кога го правим само, защото така искаме да избягаме от някакво предизвикателство, пред  което живота ни е поставил. Не случайно някои смятат шоколада за верен съюзник в моменти на слабост – тъга, депресия, стрес, липса на вдъхновение и т.н. Границата понякога е много тънка. В началото първите 2 блокчета шоколад може да са били изядени заради удоволствието от вкуса, но после това може вече да прерастне в отчаяно запълване на някаква емоционална дупка от всякакво естество.  Тук разбира се не става въпрос само за шоколада, а за всички храни, които се използват като отдушник и бягство от действителността, дори и така наречените "здравословни", когато се прекалява с тях. При някои хора това дори се превръща в мазохизъм, защото въпреки че осъзнават, че въпросната храна ще им навреди продължават да се тъпчат с нея. Говоря от собствен опит. Такова пристрастяване обикновено ни разфукусира от истинския проблем. И когато шоколада свърши той си остава. Понякога е нужно да си признаем, да си простим, да погледнем нещата в дълбочина и да се вземем в ръце!

Когато бях тийнейджър никога не съм се замисляла над тези неща. Хапвах и пийвах на корем, каквото ми душа иска, дори и пушех. Пробвах от всичко, не съжалявам! Въобще не боледувах може би най-вече, защото тренирах доста- бягане и баскетбол. Спортът ни балансира добре. Сблъсквайки се със стреса на студентските години и работата ми, която не включва никакви физически дейности, а 10 часово стоене пред компютъра на ден, се наложи да променя хранителните си навици, защото започнах често да боледувам. Отказах се от захарта, алкохола, бялото брашно и месото, най-вече защото причиняваха увеличаване на нивото на киселинност и намаляване на полезната микрофлора в стомаха, а от там и в целия ми организъм. Разбира се, емоционалните ми проблеми бяха в основата на всичко, но все пак захарта със сигурност пречеше. Рафинираната захар има и други неприятни влияния върху едно лишено от много физическа активност и подложено на стрес в работата (или ученето) тяло, каквото беше моето. Прочетете повече тук.

Слава Богу не стигнах до диабет и не го пожелавам на никого, въпреки че имах моменти, когато изяждах по 3 шоколада „Милка“ на ден. Все някак трябваше да се справя с тази моя пристрастеност към сладкото...

Търсейки алтернативи на захарта в началото се запознах с най-различни изкуствени и естествени подсладители. Не искам да се изказвам негативно за изкуствените подсладители, но аз съм фен на естествената нерафинирана храна със запазени всички ензими, минерали и витамини в нея, така че тук ще дам списък с неща тествани от мен. Не случайно Бог ни дава продуктите цели, а не разделени:

Естествени заместители на бялата захар

• Стевия на билка- това е възможно най-полезния естествен подсладител. 200 пъти по-сладка е от захарта и вече я има навсякъде по магазинната мрежа. Няма никакви странични ефекти при превишена употреба и бори дори кариесите. Подчертавам, че е добре да се употребява под формата на пресни или изсушени листа, тъй като под формата на капки или прах тя също съдържа синтетични вещества . В Япония все повече навлиза в хранително-вкусовата промишленост. Вече и шоколадите им са със стевия. Ето тук може да прочете повече за многото й полезни качества.
• Плодове- те са идеалните заместители на курабийките. Не само, че са сладички, освежaващи,  леки за храносмилане, но и пълни с много витамини и минерали. Нека да им се наслаждаваме по-често и да благодарим, че ги има. Те са Божи дар като доказано най-подходяща храна за нас хората. 
• Мед- всички знаем колко полезен е меда. Но за хора пристрастени към сладкото като мен, може и да навреди ако се прекалява, защото има висок гликемичен индекс.

• Корен от сладник- това е малко известна билка, която използвам за подслаждане на сутрешния си чай. Има съвсееем мек ефект на слабително (в много по-малка степен от сената) и нежно лечебно действие върху храносмилателните лигавици. Много ми харесва и заради неутралния си сладък вкус почти толкова силен колкото стевията. Достатъчна е една щипка за 1 чаша чай. Повече информация за билката тук.
•  Меласа (маджун)- това е остатъчния сироп след рафинирането на захарта. Когато навремето в американските тръстиковите плантации зачестили случаите на диабет сред белите господари никой не подозирал, че след рафинирането на захарта, те се разделят с ценни ензими и минерали, които помагат на организма да я усвои много по-лесно. В меласата се съдържа и голям процент биологично желязо, полезно за хората страдащи от анемия. Освен всичко има и примамлив карамелен аромат.
•  Сироп от агаве, малц, кленов сироп и други подобни – с тази група не съм много запозната, защото не използвам тези продукти. Не мога да кажа много освен, че са доста сладки и съдържат много полезни ензими и минерали, но също както с меда, меласата и плодовете, приеманото количество може би е добре да се контролира по-внимателно.

•  Кафява захар - ползвам я само за приготвяне на зимнината.
  
  Тук предлагам една моя рецепта за трюфели без захар, която измислих за Новогодишната трапеза:
  "Ангели и Дяволи"
   
  
  
  
  • За дяволите (внимавайте, имат леко подлудяващо действие): смлени орехи, какао, кафе, фурми без люспите, меласа(маджун), лют червен пипер, малко ром... а за рогата годжи-бери.
  • За ангелите: смлени орехи, кокосови стърготини, мед, банан, настъргана портокалови кора, малко пресен джинджифил, 2 щипки смлян карамфил, канела, ванилия.
  С тази рецепта, символизираща Вечната игра между Тъмното и Светлото, искам да напомня да не се вземаме много на сериозно и да приемаме с усмивка и благодарност предизвикателствата на живота.  Все пак Тъмното придава "пикантност" и контраст на Всичко. Всеки художник знае, че без контраст творбата му едва ли ще бъде забелязана и оценена. Ако чуваме само сладникави ангелски фанфари и живеем във вечно блаженство рано или късно ще ни доскучее до лудост. Да заобичаме всички аспекти от Съществуването!  Ние сами си избираме и съответно решаваме дали да приемем или не нашите "пикантни" уроци по Пътя, също, както аз и доста от приятелите ми избрахме да хапнем смело повечко от лютите дяволи в Новогодишната нощ. Това е илюстрация на осъзнат избор за приемане на предизвикателство, в случая лютия вкус. Всичко е въпрос на осъзнаване и повече кураж. Помислете върху това, когато следващия път решите да избягате и да се скриете зад поредния сладкиш. 

С течение на времето се научих да преборвам стреса и емоционалните дупки, а и здравословните си проблеми по друг начин- със спорт, йога, съзнателно дишане, методики за самоусъвършенстване, медитация, разходки сред природата, както и в последствие с пълна промяна на светогледа, а не като търся „здравословни“ заместители на някаква храна.

Нека споделя един създаден от мен лесен и бърз 2-минутен метод (комбинация от Съзнателно дишане и метода Седона) за справяне с различни зависимости. Използвайте го всеки път, когато у вас се породи някакво съмнение преди или по време на консумацията на дадена храна. Помага и при отказване от наркотици, цигари и алкохол:

Метод "Животворната Вибрация "- справяне с пристрастеността към сладкото

• Сложете длан на сърцето. Смятам, че с лявата ръка се получава по-добре, защото е управлявана от дясната половина на мозъка, отговаряща и за Интуицията- връзката с Вътрешната ни Истина. Вдишайте и издишайте дълбоко около 7 пъти генерирайки в сърцето чувството на благодарност към себе си и самоувереност като задържате за малко дъха си след като поемете въздух. Нека това чувство прерастне в обич към себе и радостен екстаз- така достигаме Животворната Вибрация! Не забравяйте усмивката на лицето :))) ! В началото това чувство може да ви изглежда изкуствено, но с малко тренинг пренастройката започва да става все по-естествена, лесна и бърза. При повече практика дори само един дъх ще е достатъчен.
• Щом достигнете емоционалното състояние описано по-горе, задръжте ръка на сърцето и си задайте мислено въпроса: "Наистина ли искам да изям този десерт?". Бъдете искрени! Ако отговорът е "ДА" нищо не ви спира.  Хапнете си и в никакъв случай не се чувствайте виновни, а се отдайте на удоволствието на 100%! Това е много важно! Целта на упражнението не е да се насажда чувство за вина! Ако и за момент почувствате някаква вина отделете момент да си простите или започнете отначало. Тук състоянието на искрена радост е най-важния компонент. 
• Тази трета стъпка (взаимствана от методиките на Мирзакарим Норбеков) е по желание ;) . След като приключите с първите две се погалете по главата нежно с ръката, която е била на сърцето ви, с гордост за това, че сте приложили метод за самоусъвършенстване. Така затвърждавате благодарността и обичта към себе си. 

С този кратък медитативен сеанс ние подтикваме подсъзнанието да започне да работи върху емоционалния блокаж (ако има такъв) дори и в случая, когато решаваме да си хапнем десерта. Съсредоточаването върху дълбокото дишане с приповдигнато настроение и върху ритъма на сърцето, ни центрират в удоволствието да бъдем в момента "СЕГА", без съжаление за миналото или очаквания за бъдещето. Изчиства и прояснява мисълта и чувствата и издига Духа- чудесна подготовка за следващия етап. 
Задаването на въпроси към самия себе си стимулира активирането на Интуицията- най-верния ни водач, диетолог, психолог, лекар и т.н..Може да екпериментирате и с много други въпроси по ваше усмотрение като например "Защо се нуждая от този десерт/цигара/алкохол/наркотик?". След или по време на провеждането на метода е възможно да се премине през отрезвяващ момент на самоосъзнаване, след който следващия път отговорът на въпроса от примера по-горе е вероятно да стане едно искрено и самоуверено "НЕ". Колкото по-често го правите толкова повече Любов ще генерирате към себе и така ще ви се хапват все по-малко "нездравословни" неща или просто ще се ограничите до опитване на малки количества от тях само заради вкуса им. С времето настъпва освобождаване от товарите и едно постоянно високо ниво на настроението и самочувствието.

Надявам се методът да Ви е от полза!

За хората, които разбират англйиски и имат 30 минути на разположение, предлагам видео с гледната точка на Тийл Скот. Според нея всички зависимости прикриват някакъв психологически проблем, но и тя подчертава дълбоко, че е необходимо той просто да се осъзнае и преодолее, за да се придвижим към състояние което ни прави истински щастливи и няма разрушително действие върху тялото ни. Идеята й не е да се насажда вина заради самата зависимост:

В момента не се ограничавам и отново ям каквото си пожелая, слушам най-вече Интуицията си, а не мнението на другите за това какво е полезно и какво не. Отношението ми към храната е вече много по-различно. Всяка хапка за мен е дар и й се наслаждавам максимално. Когато избирам да ям по-здравословно не го правя от гледната точка на Страха - т.е., с идеята, че няма да ми навреди и че няма да се разболея отново, а от гледната точка на Любовта - защото обичам и ценя тялото си. Това е уж една съвсем лека промяна на светогледа от Страх към Любов, но именно така чудесата започват да се случват. Все пак именно Страхът е в основата на всички емоционални блокажи, които ни карат да се чувстваме зле. Тялото ни е свещен храм, който ни е даден, за да се наслаждаваме на даровете на Живота. Нека да се грижим с за него само с Любов!


Бях вдъхновена да напиша тази статия от организаторите на  Кампания „Аз държа на себе си“ за едно от ежедневните им предизвикателствa за месец aприл- "Един ден без захар!". Ще съм Ви много благодарна ако и Вие предложите върху какви теми бихте желали да споделям прозренията си. :)